„Тръгнахме много рано сутринта от София. До Дунав мост пътят мина неусетно, а проходът Петрохан беше супер загрявка – добри завои, денивелация и възможност да усетя колата преди същинската част.
Бяхме общо 8 Porsche-та, като поканата, цялата организация и маршрут бяха дело на Viktor Banarev от Porsche Club Bulgaria. Компанията беше страхотна, по-новите Porsche-та поддържаха здраво темпо. По правите в България и Румъния често изчезваха напред, а аз обикновено ги настигнах чак към края на кафе паузите.
Първата спирка беше Крайова за обяд. След което продължихме към Curtea de Argeş, където отседнахме в много приятен хотел, в подножието на Трансфъгърашан. На сутринта след бърз преглед на колите, потеглихме за ‘атаката’ на Трансфъгърашан. Невероятни гледки, завои, сняг и мечки край пътя. Групата направи няколко качвания по северния склон, а и аз не пропуснах да мина още веднъж. Кафе пауза на върха и се отправихме към Сибиу за обяд и разходка. Оттам към следващата цел – Трансалпина.
По пътя, на една хубава дълга права, обаче, дойде и най-напрегнатият момент от цялото пътуване. Компресорът на климатика блокира, ремъкът започна да се топи, а цялата кола се обгърна в гъст бял дим с миризма на изгоряла гума и масло. За няколко секунди нивото на стрес достигна максимум, но това не попречи, да взема един от трите пожарогасители в ръка. Докато разбера, че колата всъщност не гори, жена ми вече беше извадила целия багаж от нея. Късмета беше, че имаше разклон с два варианта на маршрута, намлих и спрях, та това спаси ремъка от скъсване.
След нормализиране на пулса, се консултирах със Станислав Стоянов, който подготви колата за пътуването, изключих климатика, запалих колата и продължихме напред към Трансалпина. Темпото, разбира се, беше щадящо за колата и жената. Тръгнахме по по-късия път, който се оказа доста живописен, но с лош обхват. На мястото за почивка преди върха, се събрахме отново с останалите и напрежението (почти) изчезна. Самото изкачване на Трансалпина беше в изключително гъста мъгла, така че почти нямам снимки от най-високата част. Вечерта пристигнахме в много приятен планински хотел в Ranca.
На сутринта потеглихме обратно към България. Ремъкът трябваше да издържи още около 500 километра, така че темпото беше отново круизно. След спускането започна да вие на умряло и за това: Първа спирка Петрохан, втора София.
1300 километра по едни от най-хубавите пътища в Европа, техническа драма, страхотен навигатор в лицето на жена ми, добра компания и не на последно място – страхотен автомобил!!!“
Порше 944S & г-н Цецо Бойкин