САРК представя: Ферари 412

САРК представя на 5-я си пореден Авто Ретро Салон и Парад на 14.09.25 г. от 9.00 ч. на пл. Народно събрание – Ферари 412.

Защо моделната серия: 365 GT4 2+2 / 400GT / 400(GT)i и 412 (1972 – 1989 г.) е крайъгъглен камък в 78-годишната история на марката Ferrari?

С дебюта си на щанда на френския импортъор за Ferrari: Charles Pozzi, на парижкия автосалон на 06.10.1972 г., моделът 365 GT4, 2+2 поставя началото на най-дълго произвежданата серия в историята на Ferrari: 17.5 г. – чак до края на 1989 г. когато в източна Европа се зараждат поредица от драматични промени.

Тук се появява и за първи път при Ferrari т.н.р. self-leveling system за задния мост. Това е първата истинска Business-Jet лимозина на Ferrari с две врати, но с възможност да превози комфортно и бързо 4-ма пасажери и техния багаж. Дизайнът е дело на работещият за Pinninfarina: Leonardo Fioravanti (р. 31.01.1938 г – 1983 г.), който е автор и на едни от най-култовите модели на марката Ferrari: Dino 206 GT, Dino 246 GT, 365 GTB/4 (“Daytona”),  365 GT4 2+2, 400 GT, 400i, 412i, 308 GTB (“Magnum”), 328, 512 Berlinetta Boxer, 288 GTO, Testarossa (“Miami Vice”), Mondial 8 QV 3.2, t, F40, 348, 250, P5 Berlinetta Speciale, P6, Pinin.

Дизайнерът Fioravanti разработва една непреходно красива каросерия, която със своята изтънчена уравновесена линия, подсилена със скосената задница и внушителната дължина от цели 4.81 м. носи чертите на една истинска лимузина. Показателно е, че тази каросерия остава в програмата на Ферари цели 17.5 години и с това е НАЙ-ДЪЛГО ПРОИЗВЕЖДАНОТО Ферари изобщо!!!

А когато и последната версия получава обозначението 412(GT)i наблюдателите го степенуват едва ли не като най-красивото Ferrari…

Двигателят е един от общо 158 агрегати, конструирани от гениялния инженер Giaocchino Colombo (09.01.1903 – 24.04.1987), чиято кариера започва 1937 г. в Alfa Romeo. А на 11.05.1947 г. създава първия двигател за Ferrari: V12, 1497 cm3, първоначално използван в моделите 125, 159 и после в модела 166. Colombo работи почти 40 г. за Ferrari като конструира двигатели за сл. модели: 125 S, 125 F1, 250S, 330 America, 275, 400 Superamerica, 330 series, 275 GTB/4, 365 California, 365 GTB/4 Daytona, 365 GTC, 365 GTS, 365 GT 2+2, 365 GTC/4, 365 GT4 2+2, 400, 400i, 412i.

От 1947 г. до началото на производството на серията през 1972г. – Ferrari са произвели от всички модели само 10000 автомобила, като в началната 72 г. общото годишно производство на Ферари възлиза на САМО 1844 бройки!!! А през последната производствена година: 89 г. – достига „цели“ 3821 автомобила. За сравнение: само през 2019 г. Ferrari успява да произведе и продаде 10131 автомобила при достигнато общо производство от 220000 автомобила от 1947 до 2019 г. Независимо от 17.5-те дълги години на производство, от всички модели на серията са произведени едва 2896 автомобила или по 171 автомобила годишно.

Продажбите „се задвижват осезаемо” едва когато Ferrari през 03.1976 г. отново на Парижкия автосалон лансира за пръв път в своята история модел с автоматични скорости: 400 GT (А).

Ще си помислите, че това е продиктувано от капризите на щатския пазар? Категорично НЕ!

Доторе Ферари смята, че прохождащите екологични норми, първоначално в Калифорния, а после и в други щатски градове, както и ограничението от едва 110 км/ч са „неподходящи“ за V12 двигателите и тези от тях, които днес откриваме в САЩ са практически „сив внос“ на независими търговци. Официално тези 4-модела никога не са внасяни в САЩ!

Продажбите се увеличават още повече когато и в Европа, в изпълнение на строгите норми за отработени газове през 11.1979 г., шестте двойни карбуратора Webber са заменени с Bosch-K-Jetronic система за впръскване на горивото, което отново е премиера при V12 моторите на Ferrari.

Производството и продажбите на 400i достигат до 240 бр. годишно. През 03.1985 г. отново при дебюта си на Женевският автосалон при модела 412i за пръв път във Ферари се монтира ABS – анти блокираща система на спирчките не само на Ferrari, но и на италиански автомобил изобщо.

В резултат на всичко това не бива да ни учудва изключителната популярност на моделната серия сред богатите и известните клиенти на марката както следва:

За модела 365 GT4 2+2: Enzo Ferrari, Fabrizio Violati, Engelbert Stiegel, Baby Doc- alias Jean-Claude Duvalier, S.A.S. le Prince Bernard de Hollande, Etienne Aigner, Mohammad Reza Pahlavi, Hassanal Bolkiah- Sultan de Brunei Darussalam, Mick Jagger, Evel Knievel.

За модела 400: Sergio Pininfarina, Jody Sheckter, Laurent Fabius, Stéphane Collaro, Alfred Henry Heineken, Bill Wyman, Bertrand Lavier, Ali Ben Bongo Ondimba, Hassanal Bolkiah- Sultan de Brunei Darussalam, S.A.S. le Prince Bernard de Hollande, Tex Schramm, Richard Burton, Rod Stewart, «Lanny» Wadkins Jr., George Hamilton, Mick Jagger, Lee Majors, Pete Townshend, Albert Uderzo, John Henry Bonham, Audrey Meadows, Robert E. Petersen, Saoud Al Saoud- souverain d’Arabie Saoudite, Maktoum ben Rachid Al Maktoum – Emir de Dubaï, Eric Fellner, Hussein bin Talal- Roi de Jordanie, Cher, Sammy Hagar, John Patrick McEnroe, Jr., Olivier Renaud Clément, Famille Matsuda, Jimmy Page, Umberto Camellini, Fritz Kroymans.

За модела 412: Gianni Agnelli, Albert Uderzo, S.A.S. le Prince Bernard de Hollande, Nick Mason, Sir Elton John, Whitney Houston, Hassanal Bolkiah- Sultan de Brunei Darussalam, Warner LeRoy, Peter de Savary, Greg Garrison.

Автомобилите Ferrari от моделната серия 365 GT4 / 2+2, 400GT, 400 (GT) I, 412I наследяват славната история на 2+2 купетата, започващи от 1958-60 г. с 250GT Coupe, (335-350 броя) през 1960 – 64 г. с 250GT 2+2 (954 броя), минават през 1964- 67 г. – 330GT 2+2 (Serie 1 – 625 броя и Serie 2 – 474 броя) и накрая през 1967-72 г. финишират с – 365GT 2+2 (801 броя).

Цените назад във времето се покачват от 240 000 EUR за 365GT 2+2 в състояние „2” и стигат при 250GT Coupe в състояние „1”до 820 000 EUR. Днес тази серия на Ferrari бива сравнявана със своите конкуренти от онова време: Porsche 928 (77 – 95 г.), Jaguar XJ-S/XJS (75 – 96 г.) и XJ-C (73 – 78 г.), Mercedes Benz 380 – 560 SEC (81 – 92 г.), Maserati – Quttroporte, Kyalami и Indy (69 – 74 г.) Lamborghini Espada (68-78г), Aston Martin Lagonda (76 – 90 г.).

Към обзавеждането се числят: серво управление, ниво регулация на задния мост и климатична инсталация, която е могло да бъде „удвоена” за седящите на задния ред. По това време много европейски производители на скъпи буктикови спортни автомобили купуват скоростни кутии и дори цели мотори отвъд океана (Monteverdi, Bristol, Jensen, Facelvega,Iso, De Tomasoи др.).

В крайна сметка пазарът в САЩ по това време поглъща повече от 2/3 от произведените в Европа автомобили именно с автоматични скоростни кутии. Средната конзола, напомняща кокпит на самолет с филигранните копчета и дървената апликация, се произвежда до 21.10.1982 г. , когато моделът претърпява LCI / facelift / modelpflege и в голяма степен интериорът на 400i наподобява произвеждания от 1985 до 1989 г., завършващ серията, модел 412i.

Техника и еволюция на модела:

06.03.1972 година:

Дебют на Парижкия автосалон на модела 365 GT4, 2+2 с 4390 см3 (12 цилиндъра по 365 см3) с 340PS, 422Nm, 0-100: 7.1 s, V max: 241km/h и произведени едва 3 бройки през цялата 1972 г. В техническо отношение той наследява произвеждания през 1971 г. – 1972 г. модел 365 GTC/4.

1973 година:

Започва „серийното” производство: тръбно-рамковото шаси се прави от Vacari, а стоманената каросерия върху дъно от стъклофазер при Pininfarina в неговата фабрика в Grugliasco. След това със специализиран автотранспорт шасито и каросерията се закарват за финален монтаж: мотор, окачване и тапицерия във фабриката на Ferrari в Maranello. Характерни за модела са 6-те кръгли стопа отзад и централно затягащата гайка на джантите ( също както при Дайтона). Липсва дясно огледало за обратно виждане. Серийно self-leveling system на задния мост. Този модел е само с ръчни скорости .Общо произведени от модела са 525 бр.

03.1976 година:

Отново на Парижкия автосалон дебютира модела 400GT, с 4823 см3 (12цилиндъра по 402 см3). В този модел за първи път в автомобил на Ferrari се монтира автоматична скоростна кутия: 3-степенен Автоматик на Borg Wagner, известен като: Turbo Hydramatic 400 на GM. И тук впръскването се запазва чрез 6 двойни карбуратора Weber, но мощността нараства заедно с ходовия обем до 340PS, 471Nm, 0-100: 7.0s, V max: 243km/h. От общо произведените 501 броя 355 (71%) са с автоматична скоростна кутия и 147 (29%) с ръчни скорости.

11.1979 година:

Дебютира модела 400(GT)i. Той заменя 400GT, ходовият обем се запазва, но пoради завишени изсквания за качеството на отработените газове 6-те двойни карбуратора Weber се заменят с 2 механични системи за впръскване Bosch-K-Jetronic. Монтира се електронно запалване Magnet Marelli. Външно фаровете за св. сигнал в предната броня вече гледат „свободно” а не през решетката с кончето. Мощността спада на 310PS, 392Nm, V max: 248.7 km/h за автоматични скорости и 236.5 km/h за ръчни скорости (при гуми 240/55 W R415).

21.10.1982 година:

Обхватен LCI/facelift/modelpflege за модела 400i, който при варианта с автоматичните скорости започва от шаси № 49981, а при тези с ръчни скорости от шаси №43095 и обхваща: външните огледала стават по-филигранни и електро-регулируеми отвътре, стоповете за мъгла от висящи под задната броня се вграждат в нея, а боядисаният в черно панел със задни стопове приема цвета на боята на купето. Отвътре разкроя на кожата на седалките и тавана (също кожен!) се променя и те стават почти идентични със следващия модел 412i. Променя се покритието на средната конзола от дърво на кожа и хромовите превключватели по него от ретро „авио” стил са заменени с модните за началото на 80-те дизайнерски тенденции в черно PVC. Монтират се се супер-нископрофилните гуми Michelin TRX. При двигателя се променят разпределителните валове и геометрията на изпускателните тръби, в резултат на което мощността се повишава с 5 к.с. от 310 на 315 к.с., а въртящият момент от 392Nm на 412Nm. Последният модел с ляв волан е с шаси №55523, а при тези с десен волан: №55307.

През 1983 г. ни напуска дизайнерът Леонардо Фиорванти, през 1987 г. ни напуска гениалният конструктор на моторите Ферари – Джоакино Коломбо и в следващата 1988 ни напуска самия Енцо Ферари и така тези модели на Ферари се явяват ПОСЛЕДНИТЕ разработени по непосредственото ръководство на тези трима колоси на автомобилната легенда Ферари и завършек на една епоха при класическите V12 на Ферари!

Текст: Чичо Искрен

Показаният на снимките екземпляр е илюстративен и е от колекцията на Чичо Искрен модел 400i
(един от само 3-те познати в България изобщо, от 4-те от моделна серия
и носител на голямата награда в конкурса на елегантността Дръстър 2021)