САРК представя: 70 години Mercedes-Benz O 319

Продължаваме поредицата с представянето на някои от най-интересните екземпляри на предстоящия 5-ти подред Есенен Авто Салон и Парад на САРК 2025, който ще се проведе на 14.09.2025, Неделя от 7:00 до 13:00 часа на площад Народно събрание в град София.

САРК представя: 70 ГОДИНИ MERCEDES-BENZ O 319 от колекцията на добре познатия в ретро средите колекционер и реставратор Тони Костадинов.

С моделите L 319 и O 319, Най-висококачественият модел в гамата е O 319 с остъклен ръб на покрива, сгъваем люк, двуцветно боядисване и луксозни седалки за десет пътници – днес би се нарекъл клубен автобус. Гледката е отлична, а пътниците се радват на голям комфорт. Индивидуални седалки с кожени или велурени калъфи, подлакътници, регулируеми облегалки, багажници и хромирани пепелници създават изискана атмосфера и са чист лукс за времето си.

Мерцедес-Бенц открива за света категорията на търговските превозни средства с полезен товар 1 т до 2 т , общо тегло 3.6 т и дизелови двигатели.

Наследникът Mercedes-Benz Sprinter днес е типична част от градската улична среда. Докато преди ВСВ е имало само големи камиони или затворени ванове на шасита от автомобили, след ВСВ в MB темата за „1-тонен дизелов камион“ е поставена за първи път на дневен ред през 08. 1949 г. от тогавашния генерален директор д-р Вилхелм Хаспел. Той вижда възможностите за използване на дизеловия двигател от 170 D за разработване на серия ванове, която би се харесала както на занаятчии, така и на комунални и търговски организации. Отнема почти две години, преди първият прототип да бъде предаден на тестовия отдел под ръководството на д-р Фриц Налингер на 19.07.1951 г.

За разлика от по-късния сериен автомобил, тук все още се използват твърди оси с пружини и телескопични амортисьори отпред и отзад. Резултатите от тестовите шофирания обаче са бързо внедрени и довеждат до цялостен редизайн на ванa. По тази причина планираната световна премиера е отложена от IAA 1951 за IAA 1955. Печелившото обаче е, че това е и най-силната икономическа година във Федерална република Германия дотогава, когато икономическото чудо е в разгара си. Заплатите се увеличават средно с 6%, пътуванията в чужбина стават модерни и първите гастарбайтери от Италия пристигат в Германия.

За Mercedes-Benz 1955 г. едва ли би могла да бъде по-добра година. Състезателният автомобил 300 SLR печели Световния шампионат за спортни автомобили, W 196 R печели Световния шампионат на Формула 1, а данните за продажбите на автомобили и камиони помагат на MB да постигне продажби от над 1 милиард DM за първи път. Само тежката катастрофа в 24-те часа на Льо Ман хвърля сянка върху тази година. На IAA през септември 1955 г. е представен резултатът от шестгодишна развойна работа, който се превръща в L 319 като малък търговски автомобил и O 319 като автобус за 10 до 18 пътници плюс шофьор. Този нов клас ван за доставки и лекотоварен камион с полезен товар от един до два тона веднага привлича много внимание.

В хода на тестовете тези превозни средства получават дизайн със стабилна стълбовидна рама и компактна конструкция за предно управление с подрама и самоносеща каросерия. Твърдият преден мост с надлъжни листови пружини, телескопични амортисьори и кормилно управление са разположени върху подрамата, както и двигателят и скоростната кутия. Тази подрама е еластично закрепена в четири точки. Твърдият заден мост тип „банджо“ е с листови пружини и наклонени амортисьори и поддържан от допълнителни спирални пружини за големи товари. Междуосието е 2,85 метра. С външна дължина от 4,8 метра, води до товарен обем от 8,6 кубически метра за панелния ван.

Първоначално производството се е извършвало в Зинделфинген, но е преместено в Дюселдорф, където все още се произвеждат MB Sprinter. Едва през август 1956 г. най-накрая започва производството на двете моделни серии, първоначално като L 319 D и O 319 D с 1,8-литровия дизелов двигател OM 636 и мощност 32 kW/43 к.с. Това е достатъчно за максимална скорост от 80 км/ч. Успоредно с това от 02. 1957 г. се предлага и бензинов двигател с мощност 48 kW/65 к.с.

През 1958 година на Пловдивския панаир са показани първите автобуси и микробуси О 319 на MB, а скоро след това са направени и първите доставки за „Балкантурист“ (основан през 1948г.!). В началото на 60-те години Балкантурист взема решение за стратегическо и дългосрочно сътрудничество с МB, в резултат на което автобусите му нарастват многократно и едновременно с това се обновяват с по-нови и луксозни модели. В най-силните си години „Балкантурист“ достига до 170 автобуса, основно от MB, в познатите ни два нюанса на синия цвят: тъмно и светло. Вероятно мнозина от вас си спомнят модела 0303 на МВ внесен у нас за пръв път през 1976, само 2 г. след премиерата му, а с него през 1981 г. и световната премиера на ABS-системата в автобус!!!

През есента на 1961 г. MB преминава към по-модерния двулитров дизелов двигател OM 621 с мощност 37 kW/50 к.с. от лекия автомобил 190 D, чиято мощност е увеличена до 40 kW/55 к.с. през 1965 г. Освен това бензиновият двигател вече има мощност 50 kW/68 к.с. (от 1965 г. дори 59 kW/80 к.с.). През 1963 г. Mercedes-Benz разширява гамата на L 319 с платформа с междуосие от 3,6 метра, което позволява избор между по-голяма товарна площ с дължина от четири метра или двойна кабина. По-големите спирачки и по-здравите пружини също увеличават полезния товар от 1,75 на два тона. С бензинов двигател превозното средство е преименувано на L 407, а с дизелов двигател – на L 405, като тази номенклатура на тонаж (в този случай четири тона общо тегло) и мощност (първата цифра от спецификацията на конските сили, т.е. тук 70 и 50 к.с.) характеризира обозначението на всички товарни автомобили и камиони Mercedes в продължение на няколко десетилетия.

Днес особено добре запазените екземпляри на O 319 са популярни колекционерски находки като луксозни автобуси със странични прозорци на покрива, които лесно достигат шестцифрени суми. L 319 често е бил използван до степен – не подлежащ на възстановяване. Съответно, тези превозни средства днес рядко се виждат. Няма точни данни за производството на Mercedes-Benz O 319 (и неговия предшественик, L 319), но се смята , че са продадени между 120 000 и 140 000. Тези данни се отнасят до прекратяването на производството му през 1967 г., последвано от успешния му наследник, Mercedes-Benz T2.

В мега-платформата www.theparking.eu с над 14 800 000 оферти от 915 сайта, днес се откриват едва 4 обяви, което обяснява и цените от 150 000 до 200 000 € за модел реставриран като показания екземпляр.

Текст: Чичо Искрен
Фотографии: Тони Костадинов